- С Вера сме връстници. Странно е, че с нея се срещнахме за първи път в Будапеща, макар да съм завършила история в София. - Разкажете за първата Ви среща.
- Когато Вера дойде в Будапеща, работех в българското училище там. Казаха ми, че е дошла една българка, която трябва да съпровождам. Така се запознахме, помня, че с нея търсихме какви подаръци да купи за близначките, децата й бяха малки. Преди това бях преводач в Унгарската академия на науките, но изпаднах от състава й по разни причини. После тя пък ме покани в България и с нейната покана направих страхотна обиколка на страната.
Завърших история в София, после бях аспирант в Будапеща в Историческия институт и още незащитила дисертация след 1956 г. изпаднах, тогава бяха такива времената - бях партиен член, но след Унгарските събития си казах: Край с всякакви партии. - Участвали сте в Унгарските събития през 1956 година?
- А, не, не съм, само в общата маса - ходех на демонстрациите и събранията, които предхождаха събитията. И след като започнаха да стрелят, аз се изтеглих. При такива събития всеки реагира по свой начин. Важното е, че тогава реших - дотук с партии и всякакви такива неща. И останах в трайна опозиция. Но тогава именно тези позиции в Унгария ни най-малко не бяха уважавани и просто аз изпаднах от Историческия институт. - А след това се връщате в България и оставате тук да работите, отидохте на работа в Института по балканистика?
- Това е дълга история, но тук не става дума за мен. Само споменавам как се запознахме с Вера. Тя винаги ми помагаше когато и където можеше. Беше върховно удоволствие да я познава човек, да общува с нея. След много години попаднах в Института по балканистика, където тя ми беше шеф. По отношение на моето развитие като специалист винаги чувствах помощта и подкрепата й. Да не говорим, че толкова много научих от нея, защото имаше какво да уча, макар че си имах самостоятелна тематика, публикации и прочее. Но на нея човек винаги можеше да разчита - особено на съветите й, защото я уважавах изключително като историк, както и способностите й на анализатор. - С какво се открояваше тя в колегията ви?
- Според мен тя винаги беше точно в целта, в същината на нещата - намираше и изваждаше на преден план най-същественото като теми по специалността. И като шеф на нашата секция Османистика - сега бихме го нарекли Късно Средновековие и Възраждане, тъкмо тя ми обърна внимание, че е добре човек да събира фактите до един момент, но след това идва моментът на обобщението. Беше преценила, че аз трябва да направя нещо по-всеобхватно, да представя нещата, като се направят съответните изводи от фактите. Разбира се, каза ми всичко това много внимателно. Пак тя ми помогна по-късно, когато беше изпратена във Виена, в Българския културен център във Виена, да отида там и да работя във виенските архиви, което за мен, както за всеки историк, беше много важно. Само ще припомня, че в онези години беше доста трудно да се излезе в друга държава извън лагера. - Вие над какво тема работихте тогава?
- Работех и до днес работя върху стопанските и търговските връзки между Балканите и Средна Европа през 18 век. Почти съм единствената, която така задълбочено успях да изследвам т.нар. балкански търговци, които се движат в Средна Европа. Това ми е темата и благодарение на командировките, които получих, успях да работя върху всички по-важни унгарски архиви, които са пълни с документи именно за тези стопански и търговски връзки, още живея и работя с тези материали. Материалът, документът, колкото вървиш напред, толкова повече се разкрива. Първата среща с него все още е нищо, трябва още и още да работиш по него и след 10, след 20 години той ти се открива, ще ти каже нови неща. Документът е неизчерпаем, както самата действителност, която го ражда. Така от тези конкретни търговски връзки сега вече стигам до това какво означават те за духовните връзки между тези народи. Разбира се, имам предимството, че мога да следя и унгарските издания по този въпрос, а сега има един своеобразен бум в издаването на такива документи. Ето например унгарската историография разкрива сега страхотни документи, да речем, с папските извори. С тези нови архиви и аз, и колегите ми имаме възможност да работим и да видим какво означават всички тези материални връзки за развитието на духовната сфера, как т.нар. стокооборот се е отразявал върху тях. - Какви са върховете на Вера Мутафчиева според вас - в историографията и в литературата?
- Като историк най-много ми е дала нейната "Книга за Софроний" - оттам вземам пример от нея като анализатор на фактите. За жалост, дълбоко се мълчи и сякаш не се възприема начинът, по който тя изгради образа на Софроний, а продължава да се говори за него по стария начин.
Вторият й голям принос според мен е изследването й върху стопанския живот в Османската империя. Тези нейни основни занимания отново показват способността й да стреля точно в целта. И третата й книга, която ми е направила особено впечатление, е "Белият свят" - една друга нейна способност - пътувайки и обикаляйки по света, да осмисля онова, на което се радва окото. Прави го по забележителен, уникален начин.
- Как се общуваше с Вера Мутафчиева?
- Ние й се възхищавахме. Тя беше гран дама - наистина интелектуалка, българка с достойнство. Все пак аз съм унгарка и може би не трябва да коментирам подобни въпроси. Но тук, в България, има много неща, с които не мога да свикна до днес - друг манталитет, други традиции... Но Вера правеше впечатление с обноските си, с нейното спонтанно държание, общувайки с нея, от първия миг се чувстваше и се виждаше отличното й възпитание, личеше, че е от суперкултурно семейство. Защото това са неща, които или знаеш, или не знаеш кога, как и какво да кажеш, как да се държиш. На някои неща си свикнал още от дете и това е втората ти природа, тогава се държиш така естествено, достойно, и да знаеш дори най-лошото как да го кажеш. В момента ровя в паметта си дали някой друг ми е направил точно такова впечатление, но не се сещам. В нейната компания човек се чувства добре, уютно, комфортно, защото тя беше много внимателна, фина в отношенията си с другия човек, с хората. - В какво беше тя най-добра като историк - в събирането на фактите, в това, че успяваше от много малко да сглоби една точна картина благодарение на въображението си, или в анализа?
- Не мога да преценя каква част от безбрежното тя е усвоила, но пак повтарям - тя е отличен анализатор, това е дълбоко и винаги в контекста на нейната работа, акцентът никога не се поставя върху местното, никога върху дребното, а в по-широк план и така естествено дадено явление ние го виждаме в по-широко простор.
Именно тя просто счупи този шаблон за турското робство - защото тя доказва и показва способността на така наречените роби да се вдигнат и да се самозащитават. Една нейна колежка пак османистка, унгарка, в Института по история в Будапеща беше възхитена от нейната гледна точка по този въпрос. Защото е чудесно, когато по една тема нещо не може да се напише във формата на историографията, да се направис с художествена форма - така се руши някаква наложена схема, някакъв шаблон. Това беше много важно. Точно това, че искаше да има по-различна оценка за периода на османското владичество, не можаха да й простят...
Тя се дразнеше например, че трябваше да вярваме че има нормално и ненормално развитие - Западът е нормално, а нашето не е нормално. Тя не приемаше такова разделение, работеше именно в тази посока - да се държим по-достойно и по-свободно. Така да се отнасяме и към миналото. Да гледаш миналото, както си е и да направиш честни заключения.
София, 26 ноември 2009 г.
Интервюто взе: Генка Маркова
Марта Бур-Марковска (1929 - 2012) е родена на 15 февруари 1929 г. в Будапеща. Завършила е история в Софийския университет през 1950 година. Доктор по история от 1963 година. Асистент по обща история в университета в Дебрецен и в Будапеща 1949-1953. Учителка в българското училище в Будапеща (1957-1960). Уредник в Националния музей "Рилски манастир" (1962-1965). Научен сътрудник в Институт за балканистика при БАН (1965-1976). Старши научен сътрудник (1976-1994). Историк и преводач. Занимава се с въпросите на стопанската история, с акцент върху икономическо-търговските връзки в Централна и Югоизточна Европа. Автор на монографията "Балканите и унгарският пазар през 18 век", на научно-популярни трудове, превела (заедно със съпруга си Димитър Марковски) "История на Унгария" от М. Унгер и О. Саболч.
Препечатването на този текст - изцяло или отделни части, става само с изричното писмено разрешение на администратора на сайта - Веселина Василева или автора на рубриката - Генка Маркова. В противен случай ще бъде нарушен Законът за авторското право. |
