Популизъм? Не бойте се, деца! Нищо ново.
Списание ПОЛИТИКИ, брой 3, 2006 г.

Политики: Проф. Мутафчиева, каква е Вашата дефиниция за "популизъм". И смятате ли, че той има почва у нас?

Вера Мутафчиева: Може ли да отговоря, започвайки с втората половина от вашия въпрос? А именно за почвата изобщо. Напоследък явлението бива обилно разисквано, вероятно по повод на състоялата се наскоро конференция в Боровец, организирана от "Отворено общество". Както по правило вече се случва, медиите отразиха с тревога появата на популизма в общественото пространство като една някак неочаквана поява. Да се смееш ли, да плачеш ли при такива "открития" – резултат от образователна недостатъчност и много кратка памет. Та нали населението на страната, като изключим само тийнейджърите, живя половин век под гъстия обстрел на популизма? Оказва се, че то не е смятало за такъв нито обещанията за светло бъдеще, нито уверенията, че скоро ще добруваме при комунизма, когато "всекиму според нуждите", нито хвалебствията за дружбата с Големия брат, по-необходима ни от въздуха и водата, а също и задъхания интернационализъм. И много прочие. Какво представляваха тия в кърпа вързани хубавини, ако ли не най-чиста проба популизъм – основа на почти всяка политическа демагогия. Да не би да сме забравили онези дълги десетилетия?

Политики: Вие смятате тогавашния популизъм за изобретение на комунистите?

Вера Мутафчиева: В никакъв случай. И при бегъл поглед върху развитието на човешките общества ще се убедим, че обсъжданото явление ги е съпровождало без оглед на време и място и през целия обозрим хилядолетен исторически период. Няма да ходим по-далеко от корените на европейската цивилизация, уж съвестно преподавана и в нашите училища.

Обидната сега дума "демагог" означавала в древна Елада не човек, дето лъже народа. "Демагог" е всеизвестна битност на тогова, който довежда до знанието на демоса мераците на управляващите го, както и обещанията им за по-добър живот, стига тоя демос да кротува, да си плаща данъка и да воюва, накъдето го поведат. Според знаменитите елински писатели обаче, демагозите били осмивани и уличавани в измама. Т.е. номерата им не минавали.

Популизмът добил завършени черти в древния Рим в лицето на трибуните – вече съвсем официализирана позиция. Всеки квартал на Вечния град си имал свой, който подбуждал плебса срещу всевластието на патрициите. Но още тогава проличало, че яростните народни защитници работят за своя сметка – стряскайки Сената и консулите с народния гняв, те по-право използвали ерупциите му , за да добият по-благи места в обществената йерархия. Често и успявали. (Далечните по време потомци на плебеите продължават да почитат братята Гракхи и Кориолан като примери за непримиримост).
И тъй нататък... Сменяли се вековете, ала не и мерака да властваш, да печелиш за сметка на ония, които се увличат от елейни и огнени думи.

Щом Европа навлязла в епохата на революции срещу феодализма и остатъците му, популизмът избуял неудържимо: всеки мераклия за власт успявал да поведе тълпите в каквато посока намери за изгодно. Още от Великата френска, когато амбициозни адвокатчета и дребни офицери, само произнасяйки "Отечеството е в опасност!", вдигали на крак парижките предградия, че и цели провинции против кого ли не. Сетне печелившите в стълкновенията се обезглавявали едни други, ала народът бил съгласен, че така и трябва, пада им се! ("Кому по-точно, бе?" - "На всички!")

Предълго би било да напомняме що за популизъм се развихрил между Февруарската и Октомврийската революции в Русия. Още по-безнадеждно е изброяването на събития, етапи, хватки, но най-вече на жертвите на безогледния популизъм от 1917 година из една шеста от земната суша.

Бихме ли измислили по-кротки популистки лозунги като начало на апокалипсиса, с който ще бъде запомнен в историята Двадесетият век, от следващите: "Мир и земя", "Цялата власт – на съветите!". Но твърде бързо ги следват "Граби награбеното!", "Смърт на..." Тук разнообразието е голямо и непрестанно расте, независимо дали се простира върху Русия, Италия, Германия, Испания, Балканите. Не по-слабо: смърт! При цялото си многообразие популизмът страстно употребява съществителните "смърт", "враг", "предател".

Политики: Все пак, Вие имате ли дефиниция на популизма и как той се проектира у нас?

Вера Мутафчиева: "Играчка-плачка" - това може да бъде най-кратката дефиниция за популизма, престъпна манипулация с вродената агресивност у човека. Що се отнася до българските проекции мисля, че е очебийно: щом популизмът е съпровождал и съпровожда цялата човешка история, немислимо е той и днес да няма почва у нас. Особено при хранителната среда, каквато представлява съвременното ни общество.

Дано сме запомнили поне зората на демокрацията. Демонстрирана беше, уви, искрено или почти, решимост за създаване на гражданско общество, основано върху частна собственост и свободна инициатива. Свободен пазар, многопартийна парламентарна система, свобода на словото и на сдруженията. Къде по-хубаво!

Изключено би било нашите нови лидери да не са знаели от кого очакват съдействие: от две поколения рожби и възпитаници на "единствено справедливата обществена система". Трябваше демократическите вождове да допуснат поне, че популизмът – сватбарските клетви и обет за щастлив брак, "докато смъртта ни раздели", водят до горко разочарование след медения месец. Не обещавай невъзможното, човече!

Така младите демократи направиха що можаха. Немалко, но доста под популистичната им заявка. Затуй бяха стресирани, че невестата им – електоратът – пристана на появил се поради техен оптимизъм VIP популист. Това трябва всякак да бъде натъртено като шок. Също и като ефект от един върховен по наглостта си популизъм, с който ни беше разказана играта и скрита топката.

"Благородството било задължавало", учеха ни нашите родители. Оказа се обаче, че задължително то не е. Май никой вече не иска да си спомня що извърши чрез своя избирателски глас през 2001 година. А то имаше за детска примамка следното: вътре в 800 дни "значително и несимволично повишение на доходите"! И над това: "Почтеност във всичко!", "Вервайте ми!". Говореше ги с несигурен глас, глух изговор и чужд акцент един господин, нам непознат, видимо объркан от присъствието на опиянена тълпа. Бога ми, да беше му излязла насреща група шопи или БКП-активисти, досега да сме го забравили. Ала агитки нямаше. Запитайте защо. Повервали му, така излиза. Ами ония, дето не поверваха? Губят.

Политики: Как си обяснявате тогава, че едва през последните месеци у нас се заговори толкова активно по темата "популизъм"?

Вера Мутафчиева: Чудя се като гледам какво става напоследък. Отново потрес: у нас се появявал популизъм и май че имал почва! Бре! Съвършено ново, неподозирано явление, оказва се. Това, че отдавна ни вземат за халтави е ясно и донякъде оправдано. Но не чак дотам. А всяко нахално прекаляване е двуостро: или ще смълчи докрай електората, или той ще се разбуни безогледно.

Свидетели сме обаче на нещо трето: при отсъствието на резки жестове, каквито бяха предхождали промените в политическата обстановка, сега електоратът тъмно мълчи. А социолозите, опитни в стъкмистиката, този път нямат куража да я упражнят отново. Те признават, че рейтингите на абсурдната коалиция падат плавно, но еднопосочно. Такава е цената на изгодния цинизъм, ако той прекали. Дори досущ неграмотните доловиха с инстинкта си, че съюзът между комунисти и царисти е перверзия.

Макар човечеството да е свикнало с възхода и падението на безчет популисти, защо точно днес разни политици ни стряскат с кресливата поява на последните? Нали всякакви национализми спохождат периодично отделни общества откак съществуват нации, кое му е изненадващото тук? Не бойте се, деца, нищо ново! А причината за нагнетяването на паника около твърде баналното явление е, че и какъвто и да е Враг консолидира властта, когато тя видимо се клати.

Досега електоратът си мълча в очакване на наближаващите избори: тогава ще броим пилците! Не щеш ли, атаката на Волен Сидеров подпомогна управниците ни, та се досетихме чия рожба бил той. На ужким противниците на национализма. Пък щом появата му на политическата сцена може да препятства нашето влизане в ЕС, толкоз по-добре! – потриват ръце родителите му, които не биха признали, че нямат интерес в присъединяването ни. Много хитра стратегема, особено, ако пасиансът им излезе.

Политики: Трудно ли е тя да бъде разгадана?

Вера Мутафчиева: Никак. Остава да изчакаме хладнокръвно свалянето на картите. Пък ако електоратът, когото вече немалко граждани наричат популация, би се вдъхновил от площадни крясъци и гротескна жестикулация, заимствана от триумфите на Мусолини и Хитлер?.... Ами, каквото човек си направи сам, и Господ не би могъл да му направи.

 

 
  Раздели

 
 
 

Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA