Историята, населена с хора

Архив на населението, пожелало да насели историята ...



Момчил Дойчев Баджаков
Дата:  2010-03-01 15:24:12


Как се казвате?

Момчил Дойчев Баджаков


Къде сте роден?

в Сливен


Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?

Защото ние правим историята и макар без отделен човек историята да е възможна, без хората, без техния живот тя е невъзможна. Въпросът е как я правим и доколко можем да повлияем на историческите събития.В това отношения някои забележителни личности, които са повлияли върху живота на много хора наистина са незаменими.


В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?

Роден съм, както се казваше преди "в семейство на служещи". Баща ми е от село Стоил войвода (Нова Загора), юрист, стигнал до член на Върховния съд на НРБ до 1982 г., когато напусна и стана адвокат. Дядо ми Момчо, неговият баща, е среден земеделец, баща на 6 деца, интересуваше се силно от математика и особено "чаткаше", по думите на другия ми дядо, политиката. Баба ми Вълкана (Валя) беше неграмотна, но бе изключително природна интелигентна.
По майчина линия съм от Сливен. Майка ми Жана е най-малката от 4 дъщери на дядо ми Иван, обущар, колоритна и известна личност в града, социалдемократ от партията на Благоев и, а от 1945 - член на БКП. Това не му пречеше да нарича партийците "пладнешки хайдуци", а изборите при социализма -"надбягване с един кон". Баба ми Тинка (Димитрина), изключително добра и дълбоко религиозна ме е отглеждала до 9 годишна възраст. До тогава живеехме в Сливен в спокойна и ведра среда, където любовта и уважението между членовете на семейството бяха най-забележителни. Незабравима и скъпа ми е и по-голямата сестра на майка ми - леля Недялка,който беше милосърдна сестра и ме обичаше като свое дете.



Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?

Двамата ми дядовци и баби, оосбено тези от Сливен, при които живеехме.


Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?

Трудно избирах. Завърших гимназия в Пловдив, където си спомням учителите си по литература и история. Оттогава ме интересува не толкова историята, колкото философията на историята и политиката.
В университета завърших философия. Специализирах социология на управлението, реторика и защитих на 1.12.1988 г. дисертация на тема ""Политическото управление и демокрацията при социализма". И след една година демокрацията дойде...


Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?

В университета съм запомнил лекциите на проф. Кирил Василев, Аристотел Гавраилов, Ради Радев. Участвах в един студентски неформален кръжок по "Теория на идеологията", под ръководнстквото на проф. Васил Иванов, който макар да е бил секретар на Вълко Червенков поощряваше моите демократични разбирания, които тогава, разбира се, бяха в рамките на марксизма.


Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?

Под влиянието ная д-р Желю Желев, с който се запознах след излизането на книгата му "Фашизмът" през 1983 г. започнах да чета нелегална антикомунситическа литература, с която той ме снабдяваше редовно и започнах да се ориентирам по-добре в заобикалящата ме соц-реалност. Тогава най-силно ми повлияха Джилас, Восленски, чешките реформатори, руските дисиденти, особено Солженицин.
Освен това отново изчетох Маркс, Ленин и Сталин, така че ги зная какво представляват по-добре от днешните "рециклирани марксисти".
Участието ми в дисидетските "Русенски комитет" и "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството" ме запозна също така с много интересни български интелектуалци, като проф. Николай Генчев, Николай Василев, Петко Симеонов и много други.


Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.

Професия на изследовател и преподавател. През 1989 г. започнах работа в Института за философски изследвания, от 1995 година започнах да чета лекции по Политология в ЮЗУ-Благоевград. Там през 2001 се хабилитирах. А от 2006 година съм доцент в НБУ в Департамента по политически науки.


Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?

Бях умерен бунтар. Зная много добре, че имам "бунт" и "бунт". Познанството ми от ранни години с произведенията на Вера Мутафчиева и с проф.Богдан Богданов придаде на моя "бунт" един специфичен интелектуализъм, който разбира добре относителността на нещата...


Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?

Силни и противоречиви са тези впечатления. Винаги ми се е струвало, струва ми се и сега, че има нещо дълбоко изкуствено и съмнително в нашата "нежна революция". Самият аз и "ние" като цяло, които разбирахме за какво става дума, не бяхме подготвени за промяната, дълго преодолявахме нашите предишни заблуждения, мъчно се ориентирахме в това, че нашите идеали и убеждения влизаха в тежка колизия с тежката соц- обремененост на българското масово съзнание, с масовите илюзии и заблуждения, митове и легенди, които не само соцът , а и от по-рано са внедрени в него. В това отношение "чепатият интелектуализъм" на Вера Мутафчиева ми помогна по-лесно да осъзная и превъзмогна непостижимостта на желаната реалност, когато тя се сблъска със суровата действителност.


Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?

Не влизам в конфликт с конкретни личности или с държавата - просто се разочаровам от тях, включително от някои от моите учители в политиката. Приемам спокойно ,че можем да се разминаваме в своите оценки за политиката. Но и досега не мога да разбера как е възможно интелигентни иначе интелектуалци да подкрепят напълно обречени каузи за "хуманен социализъм" или тези, които открито служат на олигархията и нейните политически и медийни представители.


Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?

Днес българинат е все още объркан от случващото се, както и преди 20 години. Той още не може да понесе промяната, макар за 20 години вече да се адаптира към нея и да разбра, че няма връщане назад. Той е много по-информиран, живее в много по-сложна среда, ориентира се много по-добре и въпреки това миналото отпреди 40 и повече години продължава да го дърпа назад...
 
  ХОРА
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009

Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA