Историята, населена с хора


Пламен Бочков
Дата:  2010-02-24 13:50:12


Как се казвате?

Пламен Бочков


Къде сте роден?

Провадия, област Варна


Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?

Мисля, че хората правят събитията, а ние наричаме тези събития история. Събитията нямат смисъл извън съдбите на хората, които са включени с тях. Другото означава да мислим, че вещите например имат смисъл сами по себе си. Всъщност не е така, хората ги оживяват, нещо повече, хората имат способността да придават повече от едно значение и да приписват повече от една употреба на дадена вещ. Така е и със събитията, които наричаме история – хората в тях често ги тълкуват, премислят и преживяват по съвсем противоположен начин. Ето за това мисля – историята, това са хората.


В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?

Семейството ми е от служители – счетоводители, завършили известната преди 9.09.1944 г. Търговска гимназия във Варна, а майка ми е възпитаник на Икономическия университет във Варна (когото моето поколение знае като ВИНС-а). Не са членували в никаква политическа партия, нито се интересуваха изобщо от политика. Един от най-силните ми детски спомени от началото на 60-те години е забраната на баща ми да си играя с електрическия ключ в хола, “да не би да си помислят милиционерите, че даваме някакви сигнали”! Иначе безспорно най-интересната личност в рода ми е вторият баща на майка ми – Владимир Киров, автомобилен механик и художник. Негови рисунки и акварели още пазим със сестра ми. За съжаление е починал млад и всичко, което зная за него, са семейни легенди.


Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?

Безспорно на първо място родителите ми, едно прекрасно семейство, както и приятелите ми от Провадия. Това са хората, от които съм взел сила и увереност, така че сега да мога да бъда един доволен от живота си човек. С тези приятели, до един във Варна, поддържам много близки контакти, споделям си всичко и поне веднъж в годината се събираме заедно.


Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?

Още в училище обичах повече да чета романи, отколкото да решавам задачи. Някак естествено записах Българска филология, за да чета освен за удоволствие и по задължение. Завършил съм тази специалност във Великотърновския университет “Св.Св. Кирил и Методий”.


Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?

И в гимназията имах учители силни личности и невероятни характери като Александър Ташев, Лидия Пташникова, Румяна Борисова, но истински Учители, от онези, които те формират като личност и са повлияли върху решенията ми, това са мои преподаватели от университета. Богдан Богданов, който ни водеше Антична литература, Гено Генов – Западноевропейска литература и Анчо Калоянов – Български фолклор. Именно Анчо Калоянов ме запали по фолклора и ме включи в голямата тогава и много активна общност на фолклористите. По-късно, вече в София, за дълги години, а в известен смисъл и до днес, мой учител, приятел, наставник, събеседник, опонент, беше Тодор Ив. Живков.


Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?

---


Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.

След университета работих една година като учител по български език и литература в малко село близо до Провадия. През 1982 г., по покана на Т. Ив. Живков, участвах в конкурс за редовна докторантура по фолклористика към БАН и го спечелих. Като докторант в БАН за три години работих какво ли не - копаех канали в Симеоново и Драгалевци, изливах панели в Домостроителен комбинат – Дружба, носех пясък, цимент и вар на майсторите от борсата на площад “Ленин”. По-късно вече водех редовно предаване за фолклор в БНР. От началото на 90-те години започнах да чета лекции по фолклор и етнология – първо в НБУ, след това в Пловдивския университет, В Югозападния университет в Благоевград, Във ВИТИЗ и в СУ. От 1999 г. съм в НБУ – директор на програма, ръководител на департамент “Антропология”, декан и заместник-ректор. Истинското предизвикателство за мен обаче като фолклористи антрополог са теренните изследвания и срещите ми с хората от почти всяка точка на България за последните почти 30 години.


Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?

Не съм бунтар по природа. Изглежда бунтовете се случват вътре в мен и са основно насочени към нещо в самия мен. Имам спомен само от едно бунтарство – като студент участвах в издаването на нелегално списание, което нарекохме “НЛО”. Там пишеха известните сега творци Красимир Крумов-Греца и Калин Илиев, останалите съм забравил. Е, размина ни се с мъмрене от Ректора и забрана да разпространяваме написаното.


Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?

В моя живот безспорното събитие е промяната от 1989 г. Във всичко случващо се след това публично активно съм участвал. Митинги, шествия, бдения, Град на истината и т.н. чак до 1997 г. и събитията от януари-февруари. От самото начало на прехода съм симпатизант на СДС, а от края на 90-те станах и член на тази партия, с което се превърнах в първия партиен член в целия ми род, а и в този на жена ми.


Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?

Понесъл съм го по начина, по който това се е случило на повечето хора в България с активна гражданска позиция – в началото с голям ентусиазъм и надежда, по-късно с разочарование и гняв до безразличие и дистанциране напоследък. За конфликт не мога да говоря, просто начинът ми да изразя позиция е политическото включване в това, което става – участие в изборите, убеждаване на хората в тези, които смятам за правилни и полезни за обществото.


Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?

Българите от днес и тези от преди 40 години като че ли си приличат – адаптирали са се към среда, която вътрешно не понасят, но външно, за пред другите, приемат. Повечето неща се правят по задължение и на принципа да се имитира дейност, формално, а се развиват и процъфтяват алтернативни социални и икономически отношения. Така беше преди 40 години със системата на “връзките”, така е и сега с обществените поръчки, семейните назначения и под. Тези от преди 20 години са други, това бяха хора с надежди, амбиции и кураж. Някои, малка част, успяха да трансформират надеждите, амбициите и куража си в политически или в икономически проекти (или и в двете) и постигнаха личен успех. Други, повечето, не успяха.
 
  ХОРА
  МАРИНА ДИМИТРОВА
  Росица Ножарова
  Георги Адамов
  Надежда Александрова
  Теодора Дупаринова
  Донка Душкова Герова
  Йордан Симеонов Ефтимов
  Росен Георгиев Данчев
  Деница Владимирова Димитрова
  Йоанна Дилянова

Архив


Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA