Историята, населена с хора


Момчил Дойчев Баджаков
Дата:  2010-03-01 15:24:12


Как се казвате?

Момчил Дойчев Баджаков


Къде сте роден?

в Сливен


Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?

Защото ние правим историята и макар без отделен човек историята да е възможна, без хората, без техния живот тя е невъзможна. Въпросът е как я правим и доколко можем да повлияем на историческите събития.В това отношения някои забележителни личности, които са повлияли върху живота на много хора наистина са незаменими.


В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?

Роден съм, както се казваше преди "в семейство на служещи". Баща ми е от село Стоил войвода (Нова Загора), юрист, стигнал до член на Върховния съд на НРБ до 1982 г., когато напусна и стана адвокат. Дядо ми Момчо, неговият баща, е среден земеделец, баща на 6 деца, интересуваше се силно от математика и особено "чаткаше", по думите на другия ми дядо, политиката. Баба ми Вълкана (Валя) беше неграмотна, но бе изключително природна интелигентна.
По майчина линия съм от Сливен. Майка ми Жана е най-малката от 4 дъщери на дядо ми Иван, обущар, колоритна и известна личност в града, социалдемократ от партията на Благоев и, а от 1945 - член на БКП. Това не му пречеше да нарича партийците "пладнешки хайдуци", а изборите при социализма -"надбягване с един кон". Баба ми Тинка (Димитрина), изключително добра и дълбоко религиозна ме е отглеждала до 9 годишна възраст. До тогава живеехме в Сливен в спокойна и ведра среда, където любовта и уважението между членовете на семейството бяха най-забележителни. Незабравима и скъпа ми е и по-голямата сестра на майка ми - леля Недялка,който беше милосърдна сестра и ме обичаше като свое дете.



Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?

Двамата ми дядовци и баби, оосбено тези от Сливен, при които живеехме.


Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?

Трудно избирах. Завърших гимназия в Пловдив, където си спомням учителите си по литература и история. Оттогава ме интересува не толкова историята, колкото философията на историята и политиката.
В университета завърших философия. Специализирах социология на управлението, реторика и защитих на 1.12.1988 г. дисертация на тема ""Политическото управление и демокрацията при социализма". И след една година демокрацията дойде...


Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?

В университета съм запомнил лекциите на проф. Кирил Василев, Аристотел Гавраилов, Ради Радев. Участвах в един студентски неформален кръжок по "Теория на идеологията", под ръководнстквото на проф. Васил Иванов, който макар да е бил секретар на Вълко Червенков поощряваше моите демократични разбирания, които тогава, разбира се, бяха в рамките на марксизма.


Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?

Под влиянието ная д-р Желю Желев, с който се запознах след излизането на книгата му "Фашизмът" през 1983 г. започнах да чета нелегална антикомунситическа литература, с която той ме снабдяваше редовно и започнах да се ориентирам по-добре в заобикалящата ме соц-реалност. Тогава най-силно ми повлияха Джилас, Восленски, чешките реформатори, руските дисиденти, особено Солженицин.
Освен това отново изчетох Маркс, Ленин и Сталин, така че ги зная какво представляват по-добре от днешните "рециклирани марксисти".
Участието ми в дисидетските "Русенски комитет" и "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството" ме запозна също така с много интересни български интелектуалци, като проф. Николай Генчев, Николай Василев, Петко Симеонов и много други.


Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.

Професия на изследовател и преподавател. През 1989 г. започнах работа в Института за философски изследвания, от 1995 година започнах да чета лекции по Политология в ЮЗУ-Благоевград. Там през 2001 се хабилитирах. А от 2006 година съм доцент в НБУ в Департамента по политически науки.


Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?

Бях умерен бунтар. Зная много добре, че имам "бунт" и "бунт". Познанството ми от ранни години с произведенията на Вера Мутафчиева и с проф.Богдан Богданов придаде на моя "бунт" един специфичен интелектуализъм, който разбира добре относителността на нещата...


Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?

Силни и противоречиви са тези впечатления. Винаги ми се е струвало, струва ми се и сега, че има нещо дълбоко изкуствено и съмнително в нашата "нежна революция". Самият аз и "ние" като цяло, които разбирахме за какво става дума, не бяхме подготвени за промяната, дълго преодолявахме нашите предишни заблуждения, мъчно се ориентирахме в това, че нашите идеали и убеждения влизаха в тежка колизия с тежката соц- обремененост на българското масово съзнание, с масовите илюзии и заблуждения, митове и легенди, които не само соцът , а и от по-рано са внедрени в него. В това отношение "чепатият интелектуализъм" на Вера Мутафчиева ми помогна по-лесно да осъзная и превъзмогна непостижимостта на желаната реалност, когато тя се сблъска със суровата действителност.


Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?

Не влизам в конфликт с конкретни личности или с държавата - просто се разочаровам от тях, включително от някои от моите учители в политиката. Приемам спокойно ,че можем да се разминаваме в своите оценки за политиката. Но и досега не мога да разбера как е възможно интелигентни иначе интелектуалци да подкрепят напълно обречени каузи за "хуманен социализъм" или тези, които открито служат на олигархията и нейните политически и медийни представители.


Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?

Днес българинат е все още объркан от случващото се, както и преди 20 години. Той още не може да понесе промяната, макар за 20 години вече да се адаптира към нея и да разбра, че няма връщане назад. Той е много по-информиран, живее в много по-сложна среда, ориентира се много по-добре и въпреки това миналото отпреди 40 и повече години продължава да го дърпа назад...
 
  ХОРА
  МАРИНА ДИМИТРОВА
  Росица Ножарова
  Георги Адамов
  Надежда Александрова
  Теодора Дупаринова
  Донка Душкова Герова
  Йордан Симеонов Ефтимов
  Росен Георгиев Данчев
  Деница Владимирова Димитрова
  Йоанна Дилянова

Архив


Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA